След като успях да разбера как да поработвам с новата (2.6) версия на Wordpress, продължавам с основната ни дейност – пътеписите. Днес ще ви представя втора част на пътуването на Цветка до Кападокия. Първата част е: Кападокия, Турция - първа част, а ние продължаваме нататък.

Приятно четене:

Kападокия, Турция

– втора част

Растителността в тези песъчливи скали е само лози и кайсии. Сещам се, че този плод – кайсията идва от Персия. Дали са правилни ученическите ми спомени, трябва да проверя.

Върнахме се в Ючхисар, там където сутринта падна мъглата и не успяхме да се изкачим. Сега пак се готвеше да вали. Беше малко след 16 часа и ние бяхме едни от последните посетители. Тук входът е 1.5 лири, за ученици и студенти безплатно. Крепостта се състои от две огромни скали, които византийци и отоманци са засели и използвали за укритие. Гледката от върха е величествена, но заваля пороен дъжд с гръмотевици и трябваше бързо да се спуснем надолу.

Крепостта на Ючхисар.

Доста поизмокрени се запътихме към небезизвестният оникс. Отново най-впечатлена беше малката ни дъщеря. Тя получи и резултата от демонстрацията – яйце от оникс. Като най-малката в групата, а и отговори на въпроса, коя е столицата на Турция. Бижутата в магазина към фабриката бяха прекрасни, но с космически цени за финансите на нашето семейство. Гостите бяха почерпени с кападокийско вино. Лично аз не опитах, защото и една глътка след този емоционален и уморителен ден би ме довършила. Мъжете от семейството не пропуснаха.

Фабриката се намира пред Долината на гълъбите. След дъжда слънцето се провираше между облаците и огряваше долината.

На следващия ден на ред бяха подземните градове.

Continue Reading »

С този пътепис ви представям един от най-забележителните пътешественици и пътепсци на днешна интернет-България: Димитър Тодоров (Домосед). Той не само, че е изпътешествал половината свят и поддържа сайта със сводките си (http://domosed.dir.bg), но и издаде книга с тези сводки. Днес ви представям последната му сводка от Латвия, Литва и Естония.

Приятно четене:

Балтийската руска салата

Навън вали ситен дъжд в условия на бръснещ вятър. Вътре е уютно топличко. В барчето-столова на лъскав стъклен банков клон току под сянката на забития в земята бетонен меч на Червената армия. Огласяващ на всеослушание, че латвийският народ (нация?) е освободен за вечни времена. От какво? От каквото Голямата мечка е решила, че е имал нужда от освобождение, разбира се. За радост и одобрение на значителна част на този народ (нация?). След като друга част от същия народ (нация?) е била изразила вече алтернативното си мнение по въпроса за освобожденията със сходен по силует бетонен отвес на другия бряг на река Даугава (Западна Двина, рус.). С тази разлика, че вместо мъжко хоро с шмайзери, скулптурната композиция включва стройна (като повечето млади жени по двата бряга) женска фигура с венец от три златни звезди. Символизиращи четирите(!) исторически латвийски области.

Наддаването по въпроса кой какво е освободил и какво — окупирал — продължава на ринга на музея на окупациите (най-грозната, но и най-незаобиколимата от случайно попадналия в Стария град турист сграда, която преди е служела за музей на едно от поредните освобождения на латвийския народ/нация). И в коментарните страници на вестниците. И по телевизията. И в оживените спорове на негови представители през обедната почивка. 17 (седемнайсет!) години след най-прясното освобожение и 4 години след доброволното включване в Европейския съюз (доброволно дотолкова, доколкото на поддържниците на алтернативното мнение за връщане в Съветския такъв за всеки случай не е дадена думата). Разговорът в барчето на банката не прави изключение: Мой папа на танке приехал! — Russian must not be studied in Latvia!- И в Эстонии русским нельзя жить спокойно! Компанията ми се състои от: един окупатор на Естония (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Естонска ССР); един окупатор на Латвия (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на Латвийска ССР); един русиянин (разбирай — етнически руснак, роден и израсъл на територията на РСФСР); един фашист (разбирай — етнически латвиец/латиш), който по съвместитeлство играе и непопулярната роля на евро(eiro, латв.)скепитка. И една българка, съчувстваща на окупаторите предимно от лингвистични съображения и солидарност с „потиснатите“. Всички те, заети с научни проекти по физика на атома в университетска лаборатория, натъпкана с лазери и всякакви други необходими пособия с дотации от Европейския съюз. Фашистът се прави на интересен и твърдо отказва да говори на руски в полза на английския. Но само с тези, които му се вързват, т. е. — единият окупатор и българката. С останалите си говори на руски като момченце. Каквото всъщност си е. А аз си сърбам пембената зелева супа, похапвам кюфтенца, гарнирани с гречка (характерна източнобалтийска насъщна житна култура) и се опитвам да си припомня как се определяше понятието „нация“ в учебниците по обществознание. Споменаваше се нещо за общ език, общи граници, общо етническо самосъзание, общи ценности, общи мечти, общи идеали. В задокеанските варианти в зависимост от океана се споменава нещо или за мултикултурализъм, или за общ европейски поробител. В марксическите варианти се наблягаше на интернационализъм, което в никакъв случай не трябваше да се бърка с космополитизъм.

Continue Reading »

Ако някой знае – казвайте, че иначе пътеписите ще останат без снимки. Документацията явно не струва, след като в продължение на 2 часа не мога да открия отговора

Актуализация1: Работи! Благодаря на всички: Антония, Ники Бачийски, Веско и на Комитата:-) Ето резултата:

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Турция. Оставихме нашите пътешественици по пътя към Кападокия, а днес ще проследим какво се случва по-нататък. Приятно четене:

Отплеснах се и така и не завърших започнато, но ето новата част…

Леко въведение

Кападокия (Kapadokya, Cappadocia)

е обширна високопланинска област в централна Анатолия (Анадола) в източната част на Мала Азия (днешна Турция), поразяваща както с историческото си богатство, така и с неописуемата си природа — земя е като че ли извадена от сънищата и фантастичните приказки. В древността е била значима държава, населена от много народи. От 17 г. сл. Хр. е провинция в Римската империя. земя е като че ли извадена от сънищата и фантастичните приказки. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. В Библията се споменава, че християнството е било въведено рано между жителите й, които били пословични с ленивост, неверие и още много други пороци(Тук нещо си правия паралел с родината за момента…). Кападокия е наистина странно място и на пръв поглед наподобява лунен пейзаж.

Станахме около 9 часа, слънцето беше вече доста високо,облякохме се по лекичко и екипирани с апарати тръгнахме на обиколка из региона — начална точка — гр.Urgrup -приятно градче, съвместяващо стари и нови къщи плюс характерните скални жилища- между скалните възвишения с издълбани ниши са построени къщи, модерният град и историческите забележителности просто са прелели един в друг и живеят заедно. На центъра имаше няколко приятни заведения, избрахме си едно, с маси на площада и седнахме да закусим. Искахме “breakfast”,сервитьора кимна и тръгна, докато му дообясниме, а ние се чудехме разбрал ли е в действителност, че искаме да закусим, че закуската си е обширно понятие. Опасеният ни обаче бях напразни, донесоха ни стандартна закуска, пакетчета масло, конфитюр, саламчета, бъркани яйца, чай.. хапнахме прилично, сметката („кесап“) бе 27 лв.
http://bgphoto.net/photos/2045/o633518210387031250.JPG
Свързах се пак с момчето което работеше в хотела, беше на работа, и тръгнахме на там, село AyvaliKoyu, на 12 км южно от тук. Пътя беше интересен, местноста характерна за областа — със скалите си, начупена, каньончета… Самото село беше с автентичен вид, без модернизми, трудно намерихме хотела, няколко жени като ни видяха си наметнаха фереджетата даже. Continue Reading »

Продължаваме с разказа на Стоян за Виена. Оставихме го във: Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви,

а сега продължаваме към

Концерта на Бон Джоуви във Виена

Ден 2

Големият ден! До концерта обаче имаме цял ден на разположение, така че ще посетим Шьонбрун. Това е вторият символ на Виена след Щефансдом и е не по малко впечатляващ. Построен още през 16 век, дворецът е разрушен до основи от нашите невъзпитани османски комшии при опита им да завладеят цяла Европа. В края на 17 и началото на 18 век е построен наново, като всеки следващ император достроява, пристроява или променя изцяло стила като Мария Тереза например, решила да го барне в рококо. Тя е и един от най-известните му обитатели. Тук ражда и отглежда 16 те си деца. Друго дете пък, доста по-гениално, свири тук едва шестгодишен. Моцарт разбира се. Тук вършее и Наполоен, щаб-квартирата му е разположена в двореца естествено, тук се ражда и единственото му дете.

Паркът е не по-малко интересен. Всяко стръкче трева е с нужната дължина и форма, алеите са опънати като по конец, фонтаните пръскат в идеалната височина.

А това е фонтанът на Нептун. Богът на моретата със страшния си тризъбец. И две невинни морячета, приседнали смирено в нозете му

Continue Reading »